Според прогнози на геолози-специалисти България е втората държава след Полша в целия Европейски съюз по абсолютна стойност в добива на мед и трета, след Финландия и Швеция, по наличие на златни запаси.
Повече от десет години добивът на злато и благородни метали е в ръцете на чуждестранни компании, които източват националното богатство от България и сякаш този факт не прави впечатление на никое от последните четири правителства. Те управляват държавата от името на българския народ и го приспиват със сладки приказки, докато през границите ни изтичат тонове злато, сребро и всякакви цветни и редки метали.
Приспиват ни със сладки приказки от рода на България 2020, Европа 2020, превъзнасят евроблагодеянията от по няколко милиона като някакви несметни богатства и едва ли не като израз на специално отношение на Брюксел към нас, българите. В същото време тихомълком, под акомпанимента на тази приспивна песен
Огромни количества метали за стотици милиарди изтичат към по-богатата част от планетата
В Челопеч – едно от най-богатите находища на медно-златни руди в Европа, има 42 химични елемента. Не веднъж е ставало дума за приватизацията на големите индустриални предприятия. Този процес на смяна на собствеността у нас бе наложен шоково и под външен натиск.Спомняте си за едно посещение на екип на Световната банка, в който участва и Кристалина Георгиева. Този екип отправя ултимативни условия на българското правителство за отпускане на заем от Световната банка. Парите са нужни на България, за да стабилизира икономиката си, а условието е приватизация на 50% от промишлеността, бързо и шоково.
Шоковата доктрина, тази рожба на Чикагския университет и по-специално на икономиста Милтън Фридмън е изпробвана в Латинска Америка – в Чили, Аржентина…Десет години по-късно, изпадналата под влияние на Фридрих фон Хайек, Маргарет Тачър налага приватизацията на обществените монополи във Великобритания и предизвиква вълна от недоволство.
През деветдесетте години приватизационната вълна залива Югоизточна Азия, Малайзия, Индонезия. Напомняме ви всичко това, защото България не е изолиран случай, тя, също като други държави, става жертва на колониални апетити. За да изпадне в тази зависимост обаче са необходими определени условия.
Първото е, земята ни да е богата. Според геолога, проф. Вълко Гергелчев прогнозните ресурси в България само на злато са около 20 000 тона. Среброто е също в такива трудно въобразими количества. Според една друга статистика България е втората държава след Полша в целия Европейски съюз по абсолютна стойност в добива на мед и трета, след Финландия и Швеция по добив на злато. В световен мащаб е 9-а по добив на мед и 20-а по добив на злато на глава от населението.
Представяте ли си? Тази малка държавица с територия от 110 хил. кв.км… В Челопеч – едно от най-богатите находища на медно-златни руди в Европа, има 42 химични елемента. Част от тях са стратегически суровини, а други са редки и скъпи метали.
Комбинатът в Пирдоп е изграден върху рудник, в който има 20 химични елемента, недобивани досега, сред които и злато. Ада Тепе, Брезник, Трън…и т.н. Кой знае за това? Малцина. Това е и второто условие, за да изпаднем в колониална зависимост. Да няма чуваемост за тези неща. Но ако преди тези неща не се знаеха, това беше, защото информацията беше засекретена. Достъп до залежите на благородни метали са имали само главните геолози, разработвали рудниците ни.
Днес информация за залежите от злато, сребро, мед или други елементи може да получи всеки, който попълни едно заявление. Така много чуждестранни инвеститори дойдоха и завладяха българските находища.
Според геолога проф. Вълко Гергелчев прогнозните ресурси в България само на злато са около 20 000 тона.
Опирайки се на прогнозите му, на металогенните карти и въобще на цялата информация, която е събирана десетилетия от няколко хиляди души специалисти геолози, инженери, няколко чуждестранни компании пробиха у нас и завладяха богатите ни находища.
Защо? Защото някои им позволиха да го направят. Тези, които ние избираме, за да направят живота ни по-добър. Същите тези, които се кълнат всеки път, че докато управляват, ще се ръководят от обществения интерес. Кое общество обаче?
Обществото на българския народ или общоевропейското общество. Някой ще каже, ами то е едно и също. Едно и също, ама друг път.
Националният интерес няма нищо общо с общоевропейския
Когато екипът на Световната банка, воден от Гордън Хюз поставя условия за приватизация на 50% от националната промишленост, участието на Кристалина Георгиева в този екип не е в името на националния интерес, а в интерес на Световната банка.
Продажбата на МДК – Пирдоп на белгийска компания без пари и фрашкан догоре с продукция, няма нищо общо с националния интерес. Той има общо с европейския интерес и по-точно с белгийския. Да получиш комбинат, който добива мед, злато и сребро без пари срещу едно обещание за членство в Евросъюза, това не се случва и в приказките дори. Представяте ли си какво успиване е било…Новите собственици унищожават цяло технологично звено от този единствен по рода си и мащабите си за Балканите комбинат. И това е вече част от националния интерес. Но не българския, а белгийския национален интерес.
Умишленото снижаване на технологичното равнище на производство на този комбинат от новите белгийски собственици до ниво на суровинен доставчик е изцяло вече в интерес на Белгия.
Комбинатът в Пирдоп е изграден върху рудник, в който има 20 химични елемента, недобивани досега, сред които и злато.
Защото страната си подсигурява за десет години напред суровина от българските благородни метали, с която да захранва своето производство и да осигурява работа за своите граждани. А това че българските специалисти заети в производството на злато и сребро са принудени да напуснат след като старият цех за преработка на злато и сребро е закрит, това по никакъв начин не обслужва българския национален интерес. На белгийците не им трябва предприятие в България, което да произвежда злато и сребро за Лондонската метална борса. Защото златото и среброто ще бъдат български и белгийците ще трябва да делят с нас, българите, печалбата от продажбата.
Това не може да бъде част от националния интерес на Белгия. В интерес на Белгия обаче ще е комбинатът в Пирдоп да произвежда суровина, която да бъде преработвана в Белгия. И произведеното там злато и сребро няма да бъдат повече български, те ще бъдат белгийски. И като такива ще се продават на Лондонската метална борса.
Нима Кристалина Георгиева, която е написала учебник по микроикономика, който е издаван цели три пъти досега, не знае, че всяка следваща фаза в производството на стоките носи по-висока добавена стойност? Съмняваме се. Кристалина Георгиева просто не е работила за българския национален интерес. Правителството на Иван Костов, което осъществява сделката, също не е работело за българския национален интерес. Ако Костов и Александър Божков бяха работили за българския национален интерес, те нямаше да подарят комбината в Пирдоп на белгийците. Официалната му цена е 55 млн. долара. Но стойността на готовата продукция в него при продажбата и парите, които държавата отпуска за ликвидиране на екощетите зануляват сметката. Златната кокошка е харизана без пари за обезпечаване на европейското бъдеще на България. Чувал съм Иван Костов да споменава в свои изказвания, че членството на България в ЕС е заложено още по негово управление. Да, но на такава цена.
Приемствеността на политиците е в послушанието им пред Брюксел
Кристалина Георгиева, като част от екип на Световната банка, има личен принос в шоковото приватизиране на 50% от промишлеността у нас.
Приемствеността се споменава често от политиците на прехода. Приемствеността, която следват, независимо от политическата им окраска, е в послушанието им пред Брюксел. Приемственост в подчиняването на българския национален интерес на общоевропейския. Продажбата на медодобивния комбинат в Пирдоп на белгийците от правителството на Иван Костов е приемственост на ангажимента, който поема предишният кабинет пред екипа на Световната банка, в който участва и Кристалина Георгиева.
Затварянето на Първи, Втори, Трети и Четвърти блок на АЕЦ – Козлодуй от правителството на Симеон Сакскобургготски е приемственост на ангажимента, който поема България в меморандума от 1999г., подписан от кабинета на Костов и Гюнтер Ферхойген, еврокомисар по разширяването на ЕС. Приемственост има в последователното подновяване на договора за концесия на най-богатото ни златно находище в Челопеч от всички правителства. Находището в Челопеч се експлоатира от „Дънди Прешъс Метълс“-канадска минна компания, с проекти за златодобив в Челопеч и Крумовград.
Източник: http://www.24hgold.com . /Кликнете на снимката за голям размер/
На Костов, на Кобургготски, на тройната коалиция, на Бойко Борисов. Всички тези различни правителства подновяваха договора за източване на българските благородни метали в чужбина. Каква е причината за тази приемственост? Защо трябва да се следва тази икономическа програма, която превръща българската икономика в суровинен доставчик?
В един доклад на МС за структурната реформа, която се приложи у нас след средата на деветдесетте и през първото десетилетие на новия XXI век пише: „Незадоволителният ход на структурната реформа в България досега се дължи на няколко фактора. Първо, липса на политическа воля за оттегляне на държавата от управлението на предприятията. Второ, запазване на държавните монополи в ключови дейности , като енергетика, вноса на природен газ, производството на горива и суровини. Трето, слаба и непрекъснато изменяща се нормативна база на приватизационния процес. Четвърто, това е много важно – нестабилна политическа обстановка, която отблъсква чуждестранните инвеститори.
Защо си мислите им пречи на нашите бъдещи евросъюзници това, че държавата управлява в предприятията, че се грижи за обществените услуги и управлява в стратегически сфери от национално значение като енергетиката? Защо? Каква им е целта? Намирам отговора няколко реда по-долу: “ До края на 1998 г. да бъдат приватизирани всички индустриални и търговски предприятия. Производството ще бъде експортно насочено, така че висококачествени продукти с българска марка ще заемат своето място в европейския и в световния потребителски пазар. Големите предприятия ще бъдат собственост на корпоративни международни компании, които ще включат нашите заводи в световната икономическа общност.“ Такава е била визията на управляващите през 1998г. До известна степен тя се осъществява и днес.
Големите ни рудници са продадени 1 000 пъти под реалната им цена
Продажбата на МДК – Пирдоп на белгийска компания без пари и фрашкан догоре с продукция, няма нищо общо с българския национален интерес.
Предприятието, експлоатиращо рудник Челопеч, е приватизирано на сто процента. Днес то е част от голяма канадско-ирландско-австралийска фирма. Над 10 години то изнася в чужбина тонове злато, сребро и други редки елементи. Само че не изнася висококачествени продукти за световния потребителски пазар, както са ни приспивали през 1998г., а изнася концентрат, суровина, която се преработва на други места и едва тогава се превръща във висококачествена стока за потребителския пазар. Защо се случва така? Ами много просто. Ирландско-канадската компания, която купува предприятие „Челопеч Майнинг“ така и не инвестира в технология, която да преработва този концентрат, за да го превърне в стока. Много по-изгодно е за нея да го изнася като суровина.
Пред МДК- Пирдоп през 1997г. е имало възможност за технологично обновление и преработка предимно на местни концентрати, включително и челопешкия. Японската мегакомпания „Мицубиши“ предлага да направи това, като самата тя ще инвестира 80% от средствата. Българското правителство обаче казва: „Не“ под натиск от Световната банка.
Предприятието е подарено на белгийци, за да им се подмажем да ни приемат в ЕС. Построяването на предприятието в Челопеч е струвало на държавата някога около 1 млрд. долара. Медодобивният комплекс в Пирдоп, който е създаден по-късно, за да преработва медния концентрат до медни аноди и катоди, е струвал на държавата около 3 млрд. долара. Останалите големи рудници „Асарел -Медет“ и „Елаците мед“ също са стрували на държавата по около милиард. Шест млрд. долара държавна инвестиция в индустрията, 6 млрд. долара събирани от нашите майки, бащи, баби и дядовци, са продадени за не повече от 6-7 млн. долара. 1000 пъти по-евтино, 1000 пъти под реалната им цена.
ЕС не ни е карал да подписваме никакви концесии с никого. Гласът на Белгия не е достатъчен, за да влезем в ЕС. Белгия НЕ УПРАВЛЯВА ЕС, управлява го Германия (а доскоро и Великобритания). Е, не бих се учудил, ако някой напише, че е и Канада е в ЕС.
Стига сте обвинявали някакви общности. Не ни дърпайте към Москва, младите хора не искаме да търгуваме с Казахстан и да се обучаваме в Монголия. България е в Европа и там ще си остане.
споменете вие името ли имената на хайверните политици,господине.
ЕС не ни е карал да подписваме никакви концесии с никого. Гласът на Белгия не е достатъчен, за да влезем в ЕС. Белгия НЕ УПРАВЛЯВА ЕС, управлява го Германия (а доскоро и Великобритания). Е, не бих се учудил, ако някой напише, че е и Канада е в ЕС.
Стига сте обвинявали някакви общности. Не ни дърпайте към Москва, младите хора не искаме да търгуваме с Казахстан и да се обучаваме в Монголия. България е в Европа и там ще си остане.
в Канада,а не у нас. Другото са алабализми.
те са от едно котило .
